Свойство на нашето съзнание е да стабилизира картината, която разчитаме в постъпващата от сетивата ни информация.
Всяко съмнение в "реалността" на нашето възприятие би могло да блокира нашите решения на всички равнища.
Реалността на възприятието е от първостепенна предпоставка за нашите функции и за психиката ни като цяло.
Ето защо реалното и реализмът винаги са били третирани като обективни, извън времето непроменливи величини и валидни за всеки и всички.
Ако нещо се определи като нереалистично това би го дeфинирало веднага като опасно, непълно. Лудите живеят в един имагинерен свят.
Те виждат света различно от здравите. Здравите задължително разчитат реалността в по един и същ начин и те не се съмняват в това. Но тестът на Роршах доказва точно обратното. Ние виждаме едни и същи изображения по различен начин. Този феномен е отдавна извън съмнение.
Резултатите от тестът на дaдено лице често са използвани като валидно доказателство пред съда и в други обществени институции. На какво се дължи този феномен?
Кое е по обективно - нашето съзнание или сетивния сигнал от заобикалящата ни действителност? Дали осъзнатата от нас „реалност" не е плод на нашата култура?
Културата лукс ли е или софтуеър за реалистично (оптимално в пълнотата си осъзнаване водещо до успешни решения) организиране на сетивните сигнали? Това са въпросите, които има за цел да повдигне в зрителя инсталацията на Боян Добрев. Изложбата представя 17 творби създадени на базата на теста на Роршах и размерът, подреждането им е изцяло съобразен с пространството на "Параклиса" на НХГ.
Посетителите ще имат възможност да попълнят оригиналния тест на Роршах поставен в на специален постамент.
Експериментът на Роршах се състои в тълкуване на случайни форми, т. е. на неопределено оформени петна, които му се представят последователно.
Лицето, което участва в експеримента трябва да осмисли предложените му безформени петна и да определи, на какво приличат и какво биха могли да представляват (бел.ред.).
|